Песните на Пучини, които ще представи за първи път пред старозагорската публика тенорът Ивайло Михайлов са композирани през най-плодотворните години на Пучини, като голяма част от тях са написани случайно, по определен повод или по настояване на близки и приятели. Някои от тях са били композирани по поръчка на учебни заведения, други като романси, предназначени за приеми, и са били публикувани в периодични музикални издания.
Романсът “A te” е написан в периода 1874 – 1880-та г., когато Пучини е учил композиция при Карло Анджелони в Института „Пачини”. „Salve Regina” и ”Mentia l’avvizo” са композирани по време на следването му в Миланската консерватория. Песента “Canto d’anime” е написана през 1904 специално за „грамофона” по поръчка на Алфредо Микаелис, собственик на грамофонна компания. Пучини пише великолепната песен „Casa mia” /“Къща моя”/ по молба на Едоардо де Фонсека, редактор, който я включва в статия, публикувана в списанието “La casa” /„Къща”/. В статията Пучини описва и разказва за своите резиденции в Торе дел’Лаго, Киатри и Абетоне. С “L’uccelino” /“Птиченцето”/, приспивна песен, написана за детето на негов приятел, с “Terra e mare” /”Земя и море”/, написана за Де Фонсека за „Годишен албум за изкуства и писма”, и с „Новисима – 1902”, Пучини достига високото ниво на успешен песенен композитор.
Острият музикален слух ще улови, че Пучини съвсем не е устоял на изкушението да използва тези песни като мотиви и в своите опери. Както споделя Майкъл Кей: песните са като ранни мисли за бъдещи опери. Така например прочутата ария на Де Грийо от операта „Манон Леско“ е изградена върху Mentia l’Avviso – речитатив и ария за тенор и пиано. Основата на квартета от трето действие на „Бохеми” е песента “Sole e amore” /”Слънце и любов”/, матината, написана от Пучини осем години по-рано. В „Тоска” и „Мадам Бътерфлай” се чува ехо от вече родени от перото на Пучини мелодии.
Една от тях е “Avanti Urania” /Напред, Темида!”, композирана от Пучини за неговия голям приятел и меценат Маркиз Карло Джинори-Лищи /Къдравия/. Другата е “Inno a Diana” /”Химн на Диана”/, написана за ловните дружинки и посветена на всички ловци в Италия.
“Canto d’anime” /Песен на душите/ е прототипът на арията на Ринучо от операта „Джанни Скики”. “Morire” /Да умреш/ е използвана два пъти – в албум продаван с благотворителна цел от Италианския Червен Кръст по време на Първата Световна Война и като встъпителна ария на Руджеро във втората версия на „Лястовичката”. Съществуват много други примери за използването на песните от Пучини, а също така и на инструментални произведения в композирането на неговите опери.
ПЕСНИТЕ НА ПУЧИНИ
РЕЦИТАЛ НА ИВАЙЛО МИХАЙЛОВ тенор
Акомпанимент на пиано Деница Петрова
Водещ Ивана Папазова
A te – На теб
Mentia l’avviso – Предупреждението лъжеше
Storiella d’amore – Любовна историйка
Sole e amore – Слънце и любов
Avanti Urania – Напред Темида
Inno a Diana – Химн на Диана
Casa mia – Моята къща
E l’uccelino (Ninna – nanna ) – Птиченцето (Приспивна песен)
Terra e mare – Земя и море
Canto d’anime (Pagina d’album) – Песен на душите (Страница от албум)
Morire? – Да умреш
ИВАЙЛО МИХАЙЛОВ е български оперен певец – тенор.
През 1997 г. придобива бакалавърска степен по класическо пеене в ДМА „Панчо Владигеров“ в София в класа на световноизвестната оперна дива Валери Попова. През 2002 г. печели стипендия от Министерството на културата на Р. България и заминава за Академията “ Борис Христов “ в Рим, Италия, където учи под ръководството на Джузепе Тадеи, след което продължава с шестмесечно обучение в Академията за оперно бароково изкуство в гр. Озимо (Италия) с преподаватели Луиджи Алва и Уилям Матеуци. През 2002 г. защитава магистърска степен по вокална педагогика от НБУ – София в класа на проф. Руско Русков. През 2010 г. Ивайло Михайлов придобива магистърска степен по „Арт мениджмънт“ от АМТИИ – Пловдив с научен ръководител проф. Живка Бушева. През 2013 г. придобива магистърска степен по „Музикално-сценична режисура“ от АМТИИ – Пловдив с научен ръководител проф. Павел Герджиков. Дебютът му като режисьор е операта „Бастиен и Бастиена“ от В. А. Моцарт. През 2012 г. той се появява в анимационните филми „Brain Damage“ и „Българ“, с режисьор Неделчо Богданов. Дебютът му в Софийската национална опера и балет е през 2012 г. като Ернани от едноименната опера на Джузепе Верди в постановката на Варненска опера. През следващата година дебютира в Букурещката национална опера и балет като Фауст от едноименната опера на Шарл Гуно. Следват Дон Хозе в Колизео до Порто през май на 2014-та и главната роля на Вакула в приказната опера „Черевички” на Чайковски в операта в гр. Каляри, излъчена по телевизия RAI през януари 2015 г. и може да се гледа на официалния сайт на RAI 5. От 2012 г. е постоянен участник на фестивала на Античния театър в гр. Пловдив. Следват ангажименти в главните роли в оперите „Бохеми“, „Бал с маски“, „Кармен“ в Сполето, Италия където е гост-солист от 2015-та г. с турнета в Перуджа, Орвието, Асизи. Пее на сцените в Палма де Майорка, Антверпен, Гент и мн. други. През 2013/14 той е наставник и съдия в първото издание на “Pop star to opera star” – Виетнам и вокален педагог в X-фактор. Най-силните му роли са на Ернани, Дон Хозе, Родолфо, Фентън, Пинкертон, Алфред Жермон, Радамес, Фауст, Каварадоси, Вакула и повече от 30 други роли. През 2019 година дебютира с голям успех в ролята на Васко да Гама от операта „Африканката“ на Майербер в съвместната продукция на Старозагорската опера и Дойче опер-Берлин. Ивайло Михайлов има множество записи за Българското Национално радио и БНТ. Гост-солист на операта в Гданск от 2019г. в постановката на операта „Таис“ от Масне, която бе представена и пред старозагорската публика под палката на маестро Жозе Мария Флоренсио на ФОБИ 2019г. Докторант в АМТИИ-Пловдив с научен ръководител проф. Тони Шекерджиева.
Ивайло Михайлов е ученик на именития български тенор Калуди Калудов. Солист на Държавна опера-Стара Загора от 2018.
ДЕНИЦА ПЕТРОВА е пианист с богата палитра от музикални възможности, опит и творческа неизчерпаема енергия.
Деница Петрова е родена в Стара Загора в артистично семейство. Майка й е първият учител по пиано, който й разкрива красотата на музиката. Започва да свири на пиано от 5 годишна и е приета в ДМШ към СМУ “Хр. Морфова”.
Завършва средно музикално училище през 1996г. с много участия в продукции и концерти. Завършва Академията за музикално и танцово изкуство-Пловдив през 2002г. при професор Роксана Богданова с отличие.
Още като студентка тя работи като оперен корепетитор в Държавна Опера-Стара Загора, където за около 20 годишната си практика с разнообразни оперни заглавия и работа с различни диригенти от България и чужбина натрупва много опит.
Участва в майсторски клас за оперна корепетиция при Катя Борисова (Universitat Mozarteum Salzburg, Bayerische Staatsoper)
В своята практика тя е работила с режисьори като Пламен Карталов, Хачо Бояджиев, Урсула Хорнер, Вера Немирова, Игнацио Окипинти .
Акомпанирала е на световно известни солисти като Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Даниел Магдал, Драгана Радакович, Дарио Ди Виетри, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Камен Чанев и всички изключително талантливи солисти от Старозагорска Опера.
ИВАНА ПАПАЗОВА е завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Богдан Сърчаджиев и проф. Пламен Марков, първите си стъпки прави на сцената на Видинския театър. Дебютира в Пловдив в спектакъла на Петър Кауков „По-близко до земята“ от Желько Хубач (2003). Следва ролята й в „Кървава сватба“ от Лорка (2006) реж. Мариус Куркински. Под негова режисура за ролята на Хаджиева в „Златната мина“ от Ст. Л. Костов в постановката си в Хасковския театър тя получава първата си номинация за „Икар“ през 2010 г.
През 2009 завършва магистратура по специалността „Театрална режисура“ в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Репертоарът на актрисата включва ролите:
– Майра в „По-студено от тук“ от Лора Уейд, реж. Владимир Люцканов
– Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев, реж. Диана Добрева
– Госпожа Прентис в „Съблечи се“ от Джо Ортън, реж. Красимир Ранков
– Васа Железнова в „Майка“ от Максим Горки, реж. Маргарита Мачева
– „Антракт (Неприлично заглавие)“ от Александър Мардан, реж. Иван Урумов
– Джорджиан в „Пет жени в еднакви рокли“ от Алън Бол, реж. Атанас Атанасов
– Лейн в „Чиста къща“ от Сара Рул, реж. Иван Урумов
– Виктория Глас в „Глас“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов – моноспектакъл
– Шута в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, реж. Стайко Мурджев
– Агафя Тихоновна в „Женитба“ от Н. В. Гогол, реж. Иван Урумов
– Попзвездата Дона в „Площад „Синева“, реж. Борис Панкин
– Надежда Петровна в „Детектор на лъжата“ от Василий Сигарев, реж. Красимир Ранков
– Ева в „Есенна соната“ от Ингмар Бергман, реж. Иван Урумов
– „Очаквайки Годо“ по Самюел Бекет, реж. Георги Михалков
– Изменчива съпруга в „Добрият доктор“ от Нийл Саймън, реж. Недялко Делчев
– Пепи в „Оркестър без име“ от Станислав Стратиев, реж. Борис Панкин
– Хазяйката в „Изстрели по никое време“ по Джералд Мун
– Полина в „Доходно място“ от Островски, реж. Иван Урумов
– Елена в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир
– Слугинята в „Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, реж. Мариус Куркински
ТЕЛЕВИЗИЯ
– Венета в сериала „Скъпи наследници“, реж. Тодор Чапкънов, продуцент BTV Studios
НАГРАДИ
2011 – Награда „ПЛОВДИВ” в категория „Театър“ за ролите й в „Есенна соната” и „Очаквайки Годо”
2014 – Награда „ПЛОВДИВ” в категория „Театър“ и Годишната награда на Обществото на независимите критици за моноспектакъла „ГЛАС“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов
2014 – Награда за главна женска роля от Международния фестивал на моноспектаклите BGMOT ГАБРОВО 2014
2014 – Първа награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми-Враца
2017 – Награда „Аскеер“ за поддържаща женска роля – Икония във „Вълци“, драматизация на Ал. Секулов по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, реж. Диана Добрева
