„Фернандо Крап ми е написал това писмо“ е заглавието (и първата реплика) на завладяващ ребус за страстта и любовта. Постановката, която е дело на режисьора Иван Урумов, сценографа Мария Диманова, композитора Добрин Векилов-Дони, ви среща с обичания от поколения зрители Любен Чаталов (в ролята на Бащата на Юлия), с по-младите звезди Иван Радоев (Фернандо) и Стоян Младенов (Граф Бордавела), с талантливата дебютираща актриса Ели Колева (Юлия).
Действието в пиесата на именития немски драматург Танкред Дорст, създадена по мотиви от новела на Мигел де Унамуно, се развива в неуточнена страна, в неуточнено време. Красивата Юлия получава писмо от енигматичния милионер Фернандо, с което той заявява непоколебимата си решимост да се ожени за нея. Свободолюбивата млада жена е силно възмутена от тази арогантност, но и същевременно романтично заинтригувана от нея. Това, което следва по-нататък, е поредица от неочаквани събития. Приятелят на Фернандо, графът, влиза в уравнението. Дали той и Юлия имат афера, се превръща в привидно основната интрига на действието. Но историята отива далеч отвъд нея и задава вечните въпроси за най-дълбоките човешки измерения. Техният образ се отразява в огледалото на сюжета - образ флуиден и загадъчен, подобно полета на въображението в картините на гениалните художници, като Магрит или Дали.
А накрая... воалът на прикриваните чувства ще се вдигне, за да освободи най-болезнено красивата магия, която всеки носи в сърцето, но тъй често губи в ребуса на дните си.
----------
„Фернандо Крап ми е написал това писмо“
от ТАНКРЕД ДОРСТ
превод ВЕНЦЕСЛАВ КИСЬОВ
постановка
ИВАН УРУМОВ
сценография
МАРИЯ ДИМАНОВА
музика
ДОБРИН ВЕКИЛОВ – ДОНИ
в ролите
ИВАН РАДОЕВ
ЕЛИ КОЛЕВА
СТОЯН МЛАДЕНОВ
ЛЮБЕН ЧАТАЛОВ
Като драматург и прозаик Танкред Дорст е водеща фигура в немската литературата в продължение на повече от пет десетилетия.
Роденият на 19 декември 1925 г. в Оберлинд, Тюрингия автор израства в заможно семейство, което притежава машиностроителна фабрика. Още като гимназист е мобилизиран и след кратко обучение е изпратен като войник на Западния фронт, където не след дълго е заловен от британски части и краят на Втората световна война го заварва във военнопленнически лагер в Англия.
През 1947 г. е освободен и се завръща в Германия, но родният му град от две години се намира в съветската окупационна зона. Фабриката на баща му е национализирана и под заплаха от репресии семейството е принудено да бяга при роднини в западната част на страната.
Танкред Дорст успява да завърши гимназалното си образование в Людингхаузен и през 1950 г. е приет да следва германистика и история на изкуството. През 1951 г. се мести в Мюнхен, където до 1959 г. изучава театрознание.
Драматургичния си опит Дорст придобива най-вече в създаването на текстове за университетското марионетно студио „Малка сцена“, където до 1959 г. написва шест пиеси за куклен театър.
Първите му мащабни театрални творби се появяват през 1960 г. и биват поставени в Любек и Манхайм, където се радват на подчертан успех. Не след дълго Танкред Дорст се превръщав един от най-плодотворните и широко изпълнявани германски драматурзи, не само в немскоезичните страни, но и по света. Написва над 60 пиеси за възрастни и за деца. Издава 16 книги – романи и сборници с разкази.
В творбите си Дорст третира богата палитра от теми, като майсторски, но ненатрапчиво вплита в сюжетите си митология, психология и политика. Най-известните заглавия на автора са: „Приятели през есента“ (1960), „Толер“ (1968), „Мерлин в пустинята“ (1981), „Аз, Фойербах“ (1986), „Легенда за Хенрих“ (1997) и „Радостта от живота“ (2002). В първата постановка на „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ (1992), ролята на Юлия се изпълнява от неговата бъдеща съпруга, актрисата Урсула Елер.
Още през 1963 г. Танкред Дорст е приет в Баварската академия за изящни изкуства. А през 1971 г. става член на немския ПЕН-клуб.През 1978 г. се присъединява към немската Академия за език и литература, а през 1992 г. става съосновател на Бонското биенале и е част от художественото ръководство на този така престижен театрален фестивал. Носител е на множество награди, сред които призовете „Георг Бюхнер“ (1990) и „Макс Фриш“ (1998).
Танкред Дорст умира на 1 юни 2017 г. в Берлин на 91-годишна възраст, оставяйки дълбока следа в следвоенното театрално изкуство в Германия и Европа.
Следващите представления на „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ са на 7-и 20-и октомври
