Евгени Поптошев е известен най-вече като изящен портретист и баталист. Твори в областта на голото женското тяло, пейзажната живопис, интересува го спортната тематика.
Той е един от шестимата художници от рода Поптошеви. Съпруг е на Рада и баща на Людмила Поптошеви.
Евгени Поптошев е роден на 23 май 1907 в Самоков. Умира на 5 март 1974 в София. Баща му Тодор Стоянов Поптошев е завършил инженерство в Сорбоната и по онова време е планирал Самоков. Той е живописец, музикант и писател, член на Съюза на българските писатели.
Евгени учи в продължение на четири години (1925-1928) правни науки в СУ. След това се премества в Художествената академия, София. Тамсреща своята бъдеща съпруга Рада, с която учат в класа на Димитър Гюдженов.След дипломирането си през 1935 г. стават учители в Петрич и в Дупница.
В началото на своя творчески път Евгени Поптошев рисува предимно голи женски тела сред природата.
За една от най-известните му картини "Голо тяло" (1939), му позира съпругата му Рада, вече бременна с дъщеря им – бъдещата художничка Людмила Поптошева.
Други подобни произведения са: "Лято" – изобразяващо 3 голи жени под дървета (1942), "Безгрижие" (1942). Създава интимно психологични портрети: "Автопортрет" (1937, НХГ), "Портрет на Р. П." (1935), "Портрет на бащата на художника" (1947), "Портрет на проф. Хр. Обрешков" (1947), "Портрет на жената на художника" (1947).
Той е един от майсторите на най-трудния жанр в портрета – детското лице: "Детето на художника" (1943, СГХГ), "Дъщеря ми" (1947З) В екип със съпругата си Рада Поптошева пресъздават детските занимания и игри: "Ре¬дактори" (1954, СГХГ), "Футболисти" (1956, Министерски съвет).
От 1953 работи в Студиото на военните художници и рисува серия картини на историко-революционна тематика: "Боят при Клокотница" (1947, ХГ, Пловдив), "Владайското въстание 1918" (1956, Военноисторически музей, София) "Легията на Раковски" (1955, Военноисторически музей), "На парахода Радецки" (1966), "Четене на позив - 1918" (1967), "Позив" (1973, Музей на българо-съветската дружба), "Пред Ихтиман" (1973), "Клетвата на Левски" (1973), "Въстание в Смолянско" (1972, ХГ, Смолян) и др.
Поптошев рисува многофигурни композиции на спортна тематика: "Колоездачи" (1965), "Крос" (1965), "Финал" (1965) и един от малкото български художници, вдъхновени от спорта.
Той е и нежен пейзажист: "Вечерен пейзаж от София" (1943), "Площад Бански" (1943, Музей за история на София), "Зимен индустриален пейзаж" (1947), "Пейзаж от Созопол" (1965, ХГ, Кърджали), "Жътва" (1965, Военноисторически музей).
Занимава се с приложна графика - рисунки за вестници, илюстрации на книги, плакати, оформяне на празнични манифестации.
От 1933 участва в почти всички общи и колективни изложби в страната и в чужбина: Букурещ, Будапеща, Москва, Делхи и др., урежда самостоятелни изложби в София (1947) и страната.
Негови творби има в НХГ, СГХГ, Художествените галерии в Пловдив, Стара Загора, Габрово;Военноисторическия музей в София и др.
През 1987 г. в СГХГ е подредена изложба на всички художници от фамилията Поптошеви.
Евгени Поптошев е награден с "Народен орден на труда" - златен (1966), и орден "Кирил и Методий" - I ст. (1968).
