ПЪРВАН СТЕФАНОВ – поет, преводач, драматург, журналист. Роден на 01.01.1931 г. в с. Чепърлянци, община Калотина.
Името му е избрано поради датата на раждането: първи син, роден на първо число от първия месец на тридесет и първа година -Първан.
Дипломиран в Софийския университет „Св. Охридски”, специалност „Славянска филология” през 1952 г.
Стихове публикува от 1948 г. Издал е над 20 поетични книги, между които програмни за философско-художествените му интенции са: „Пътуване към усмивката” 1964 г., „Циганско лято” 1968 г., „Насрещно време” 1966 г., „Арматура за барабани” 1973 г., „Малки нашествия” 1978 г., „Диагноза” 1982 г. и др. Антологичните му стихосбирки са озаглавени „Стихотворения”. Много от тях са отблязани с национални награди и звания.
ДРАМАТУРГИЯ: във вълната на „лирическата драма” в България през 60-те и 70-те години участва ( в съавторство с Надежда Драгова) с документални драми, комедии, киносценарии, някои с постановки и в чужбина.
Работил е като щатен журналист във в. „Народна младеж” и сп. „Младеж”; впоследствие драматург в кинематографията, в редица провинциални и столични театири.
Преводач на поезия от руски, немски и полски ( вкл. и стихосбирка на епископ Карол Войтила, бъдещия папа Йоан Павел ІІ). Повечето му преводи са в самостоятелни авторски томове: класика и съвременност.
1955 г. – Сребърен медал за поезия на Международния фестивал на младежта във Варшава: в конкурс за литература с председател на журито Назъм Хикмет.
1997 г. ( 09.04.) – Почетен диплом „За заслуги по оценяване на полската култура зад граница”, издаден във Варшава от Полския център на Асоциацията за европейска култура SEC- Société EuropéennedeCulture.
