Съборът във Филипопол от 343 г. е значимо събитие, свързано с развитието на арианизма; един събор, който маркира конфронтирането между привържениците и противниците на Никейската вяра, между православие и неправославие. След проведеният във Филипопол контра-събор, окончателно се конфронтират Изтокът и Западът, не в географски смисъл, а по-отношение първото, в завършен вид разделение, в историята на Християнската Църква.
Сюжетът на темата хронологически се ситуира в римо-византийския период, когато с построяването на новата столица, гравитационният център на Империята се премества от Запад на Изток. Някои форми на християнството не приемат никейската доктрина. Антагонизмът между православието и арианството бил във вреда на Империята, затова през царуването на император Констанций ІІ, убеден и ревностен арианин, борбата с никейското православие се води безмилостно.
Сердикийският събор е свикан с добри намерения като вселенски събор, със задачата да се пацифицира империята в религиозно отношение. Обособяването на източните епископи в отделен събор във Филипопол, променило типа на събора от Сердика, като го превърнало в чисто западен поместен църковен събор.
При откриването на събора в Сердика са представени в почти равен брой представители на Изтока и от Запада, по около 80 от всяка страна. Още с пристигането си в Сердика, епископите се разделят на две враждебни една на друга, групи. Напразно епископ Осий Кордовски прави опити за примиряването им. Източната група напуска града. С приемането на правилата и издаването на енциклика работата на западната атанасианска партия в Сердика приключила.
С конституирането във Филипопол на отделен източен събор, са налице всички основания да локализираме, като място на провеждане на съборните сесии от 344 г., една раннохристиянска базилика в палестино-римски стил (на адреса на митрополитския дом на днешния римо-католически епископ на град Пловдив, бул. "Кн. Мария Луиза" №3). Изследването „влиянието на арианството върху развитието на учението за римското първенство” е тема комплексна и трудна, върху нея е писано много и твърде противоречиво. Много повече текст касае събора в Сердика, защото подробно е анализирана канонотворческата дейност в Сердика, за да се направи извода, че Сердикийският събор признава на Римския епископ правото на обжалване и ревизиране на присъди над епископи, но не в смисъл на право да съди като по-горна инстанция, а тази юрисдикция има един последващ събор, свикан от него. Въпреки изразените хипотези, предположения и изводи, свързани с атанасианската партия и анти-никейската опозиция и нюансите в позициите на отделните църковни групи в този исторически моментум, през който се формират идеите на Църквата и се изгражда нейното право, умишлено съм се въздържал от по-категорични дефиниции; но основният извод е направен, - че въпреки числената малобройност на убедените и ревностни ариани сред членовете на Филипополския събор, които в голямата си част са представители на доникейския консерватизъм и анти-атанасианската партия, този събор остава в църковната история като „символ и еманация на ерестта и разкола”.
За заявки и поръчки чрез ПЕЧАТНИЦА АВТО ПРИНТ ООД
Адрес бул.Кукленско Шосе № 17 - Портала зад въртящия мотокар
тел. 0882303033 - Темелко Попов
тел. 0885995096 - Марин Драгнев
