Изложбата „Вулкан” на варненския фотограф Александър Николов представя портрети на художници от „Вулкан”, интериори от техните ателиета и общи планове в 152 черно-бели кадъра. Снимките са правени в началото 90-те години на 20 в., когато „Вулкан” съществува като комплекс от художествени ателиета, в които работят графици, живописци, скулптори, приложници и изпълнители. Има две печатни бази – за дълбок и за висок печат, ателие за монументално изкуство, ателиета за керамика, промишлен дизайн и плакат, изпълнителски ателиета за дърво и метал, студио за книговезки услуги и др. В своето битие от много и талантливи художници „Вулкан” е общност на единомишленици и пространство на творческа свобода. Изложбата извежда явлението „Вулкан” в неговата иконичност. Силата на фотографския образ „разкъсва” времето и актуализира представата за „Вулкан“ с ново визуално присъствие, след като сградата исторически е престанала да съществува. През 1991 година собствениците на някогашната фабрика предявяват претенции за реституиране на парцела, което предопределя съдбата му. „Александър Николов, който е майстор на фотографския натюрморт и на мъртвата природа, подхожда към обекта с аналитичен поглед. Той вложи душата си в кадрите от Вулкан и направи от нас герои тогава, когато ние още не бяхме такива“ – казва Димитър Трайчев, един от художниците на „Вулкан“ за изложбата.
Образът „Вулкан“ мислен днес е метафора , място на паметта, един от фундаментите на културната идентичност на Варна от 80-те година на XX в.
„Порутената стара фабрична сграда приюти една голяма група художници и превърна Варна във важен център на българското изкуство през 80-те години, какъвто беше Пловдив през 60-те. Художниците от варненската група получиха международно признание”, пише Владимир Левчев
„Неслучайно „Вулкан” беше едно средище на събирателна творческа енергия…Струва ми се, че от няколко места се създаде една атмосфера, която беше естествена. Но, разбира се, идеята си беше варненска, идеята беше основно на Стоимен” , казва акад. Светлин Русев
„Вулкан беше емблематично място от живота на варненските художници, една умножена енергия. Творческата атмосфера беше чудесна, затова и остави знак във времето. Събирането на толкова художници заедно, контактите и възможностите да общуват, а и да обменят идеи в областта на изкуството, раждаха творчество” , споделя проф. Стоимен Стоилов
„Във Вулкан бяха събрани много и добри художници. Ние не се деляхме, имаше общност, бяхме приятели. Академията ме научи да рисувам, Вулкан ме направи художник. Във „Вулкан“ получих един от трите големи жеста в моя живот. Той е, когато Стоимен раздели ателието си с мен”, казва художникът Милко Божков.
Да преживееш „Вулкан“ вече е възможно само в музея – по разкази и образи. В галерията се случва нещо, даващо силен подтик на колективната художествена памет на Варна. И фотографските портрети на художниците от „Вулкан“ в техните ателиета престават да бъде само документални изображения. Те са произведения на изкуството. Всичко в музея придобива особена, допълнителна значимост, ситуация, която Андре Малро определя в есето си от 1947 г. с термина „въображаемия музей“.
Авторът дарява на Градската художествена галерия във Варна цялата колекция фотографии, представени в изложбата.
Александър Николов
Роден през 1956 в гр. Варна. Син на известния варненски архитект и акварелист Марин Маринов. Завършил специалност „Геодезия, картография и фотограметрия“ през 1975 г. в родния си град. Дипломирал се в специалност „Фотография“ в ТПФ „Юлиус Фучик“ – София. Фотограф-художник от 1984 г. Работил за периодичния печат във Варна и в Регионалния исторически музей. От 1990 г. е фотограф във Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна. Отличен с множество грамоти и награди, между които I-ва награда за рекламна фотография от Национален конкурс, Смолян, 1986 г.
